Повтаряща се грешка
Поредното начало ново
завършва с край познат –
изкушена от сърцето,
отново връщам се назад.
Заричах се до вчера,
но пак тук съм и боли
и гордостта във мен умира
с ехото от думи празни.
Последната заблуда рухва,
че минало си вече ти
и, в прегръдките безсилна,
света откривам в две очи.
Но щастието свършва с мрака
и пак сърцето ще кърви…
В плен на възкръсналата мъка
ще заличавам спомена със сълзи.
Безкрайно грешката повтарям
с надежди гаснещи в нощта,
по част от мен погубвам -
докога ще е така?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
