severianin (Валентин Чернев)
417 677
6.01.2013 г., 14:53 ч.

Повторение 

  Поезия
622 0 3

 

ПОВТОРЕНИЕ

 

 

Този стих има моята плът –

той е зрял дълго време у мене,

мое дело е трудният път

от зачатието му – до рождението.

 

Но когато звъни тук, край мен,

тази моя камбана-надежда,

аз се вслушвам – и съм удивен,

и в самата му същност се вглеждам,

 

че от моите думи звучи

чужда мисъл – такава, която

аз не знам.

                    И ме гледат очи

непознати – и странно познати.

 

И разбирам, че има у мен

- като отглас, от вятър понесен, -

стих на някой по-рано роден,

но оставил сърцето си в песен.

 

И разбирам, че всеки поет

своя стих в обща книга ще впише –

аз съм Яворов тъжен куплет,

аз съм Ханчево светло двустишие...

 

И дори да завърша с това

- двайсет книги на лоша хартия, -

някой друг мои прости слова,

мой куплет в своя стих ще открие.

 

Тъй ще бъде!

Предчувствам го. Зная.

Всяко бъдеще е повторение.

 

Аз съм малко Марина Цветаева,

малко - Блок, много малко – Есенин...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??