27.11.2020 г., 7:38

Повярвай

590 0 0

Повярвай!...

Не съм това, което ти искаш..

Не съм това, което ти търсиш!

Не съм тиха , спокойна, покорна!

Не съм!

И не мога да бъда!

Аз съм луда!

Бунтовна!

Своя мисъл аз имам!

Не се и страхувам да викам!

Да крещя, ако трябва! Със зъби и нокти..

да я отстоявам!

Тя мисълта ми,..е всичко що имам!..

Не съм това,..което ти искаш!

Не съм !

И никога няма да бъда!

Не робувам на чуждото мнение!

Нито пък,..пет пари давам

за "данък" обществено мнение!

Аз съм бунтарка!

Силна жена!..ОпЪрничава!

Мога да бъда много неща!..

Мога!..

Ако поискам и си заслужаваш!

Мога всичко да бъда..-

без едно..

Покорна, мълчалива робиня..

Повярвай..

Не съм това, ..което искаш!..

Аз съм мъка!..Аз съм тревога!.

Аз съм сълзи..Аз съм луди мечти!

Аз съм нощи безсънни!

Аз съм непокорна наслада..

Аз съм жилото и меда..

Аз съм жената,..

без която,..мъжете не могат..

Valentina Mitova

24/11/2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...