повярвай това са трудни думи...
Безпомощен, лишен от избор и възможност.
Е, как е усещането, там, вътре?
Да, знам, боли… искаш да избягаш.
Но защо го криеш… ако го искаше, щях да ти помогна…
Давах, вземах, борих се… живях.
Сега съм тук, пред теб -
Нима не виждаш душата през бистрия поглед?
Нима не разбираш какво всъщност става?
Нима отново всичко ще остане неизказано?
Нима просто ще мълчиш и ще се носиш по течението?
Наречи ме самоубийца, но обичам да плувам срещу течението -
Аз, Вечната мечтателка…
Бях тогава, такава съм и занапред ще бъда...
Ще продължавам да гледам непроницаемите ти очи с надежда.
Ще прегръщам болката и ще се сприятеля с нещастието.
Ще давам, ще вземам, ще се боря… ще живея!
Тук и сега, с теб или без теб!
Е, как е усещането, там, вътре?
Да, знам, боли… искаш да избягаш.
Но защо го криеш… ако го искаше, щях да ти помогна…
Давах, вземах, борих се… живях.
Сега съм тук, пред теб -
Нима не виждаш душата през бистрия поглед?
Нима не разбираш какво всъщност става?
Нима отново всичко ще остане неизказано?
Нима просто ще мълчиш и ще се носиш по течението?
Наречи ме самоубийца, но обичам да плувам срещу течението -
Аз, Вечната мечтателка…
Бях тогава, такава съм и занапред ще бъда...
Ще продължавам да гледам непроницаемите ти очи с надежда.
Ще прегръщам болката и ще се сприятеля с нещастието.
Ще давам, ще вземам, ще се боря… ще живея!
Тук и сега, с теб или без теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Петрова Всички права запазени
Страх ли те е?... Също като при малките деца - падат ,плачат ,стават и така продължават напред ,стараят се да не падат повече, а ти.... ,имам чувството ,че на теб не ти се става ,да не земеш да паднеш пак... Ами стани та пак падни и така докато се научиш да вървиш..... Нима едно бебе може а ти не ,не мисля...