26.05.2013 г., 12:00

Поздрав, изповеднико-море

578 0 1

 

Поклон ти правя, изповеднико-море!

Сред песъчинките ти  аз съм  зрънце пясък,

но ако стъпките ми  събереш,

към теб - ще се извие магистрала в блясък.

 

Дори дъха ми неочаквано да спре,

аз пак ще те зова по телепатия.

Нека свидетел ми е вечното небе -

на любовта ми си библейското зачатие.

 

Ако лъчи от погледа ми сбратимиш

безумно слънце над вълните ти ще грейне.

То необузданата Земя ще пепели

и  рана  до сърцето ù ще зейне.

 

Ако любовите  раздадени сбереш,

ще те превърнат във възхита и блаженство.

Но ще успееш ли, море, да разбереш,

че ти си първообраз в съвършенство.

 

Във  всички мигове на тоя бряг

ако почувствуваш  вятъра на свободата,

той  ще събуди вечния ти бяг

и ще сърфира  върху гребен на вълната.

 

Поклон от мене, изповеднико-море,

ти, неприсъща  уникалност от живота!

Ще се опитва мъдростта ти да съзре

духът ми - до последния ти атом.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...