Поклон ти правя, изповеднико-море!
Сред песъчинките ти аз съм зрънце пясък,
но ако стъпките ми събереш,
към теб - ще се извие магистрала в блясък.
Дори дъха ми неочаквано да спре,
аз пак ще те зова по телепатия.
Нека свидетел ми е вечното небе -
на любовта ми си библейското зачатие.
Ако лъчи от погледа ми сбратимиш
безумно слънце над вълните ти ще грейне.
То необузданата Земя ще пепели
и рана до сърцето ù ще зейне.
Ако любовите раздадени сбереш,
ще те превърнат във възхита и блаженство.
Но ще успееш ли, море, да разбереш,
че ти си първообраз в съвършенство.
Във всички мигове на тоя бряг
ако почувствуваш вятъра на свободата,
той ще събуди вечния ти бяг
и ще сърфира върху гребен на вълната.
Поклон от мене, изповеднико-море,
ти, неприсъща уникалност от живота!
Ще се опитва мъдростта ти да съзре
духът ми - до последния ти атом.
© Диана Кънева Всички права запазени