31.12.2010 г., 15:48

Поздрав от Мадрид

1.3K 0 19

 Поздрав от Мадрид

 

„По стар испански обичай

На Sol забие ли дванайсет,

дванайсет гроздови зърна

глътни набързо ти, не май се,

годината да е с късмет,

 да имаш радост и имане!”

 

Добре...Ще спазя този ред.

Ала вълшебство как ще стане

 чрез тези гроздови зърна,

 ако под тях във мен останат

 обида, болка и вина,

 и старите, гноящи рани?..

 

Ще хапна зрънце по зрънцé

 и здраве ще си пожелая,

 но с разум, дух и от сърце

преглъщайки, ще се старая

 решително, без гняв и злост

 да метна бремето зад рамо

 и новото да срещна с тост

 със старите другари само!

 

 p.s. По стар испански обичай тук Нова година се посреща с 12 гроздови зърна в шепата. Часовникът на площад Puerta del sol(Врата на Слънцето) бие 12, цяла Испания гледа по телевизията и се гълтат зърната(който може да стои прав, разбира се), като се наричат по едно за всеки месец.

 Друг интересен обичай: тук всички си лягат на Новата година с ...червено бельо. За любов разбира се. Кой знае, може би и червените пояси на българските мъже са имали подобна функция на времето...

НАЗДРАВЕ, ОТКРОВЕНЦИ!

Щастлива съм, че се открихме през 2010 и се надявам да продължим хубавото общуване и през 2011!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...