Пози, рози, наркози

    и метаморфози

Влюбен бате Живко,

Живко Парцаливко

в хубавата Дона,

Дона ла Кокона

хукна да я сваля.

Тича, обикаля,

планини преваля,

ала тя се дърпа:

   ̶   Много си опърпан!

Чак като издуеш

джоб ще ме събуеш!

Цвете романтикът

под носа ѝ тика,

нежни думи зида,

плахо, да не би да,

с пищната испанка

свалката оплянка.

Ала в Барселона

гостът губи тона,

газейки го слонът   ̶

топката не бута

и му бият шута!

   ̶   Моята осанка

струва цяла банка.

Нямаш ли   ̶   си дупка!

Тъй че, Живко, чупка!

Аз съм вече с Джино,

Джино от Торино   ̶

неговият чичо,

Ричо де Паричо

всекиго ще смачка

с яката си пачка.

Да не съм глупачка

с теб да се помъкна   ̶

и с езика цъкна!

Тъжен се прибира

в своята квартира

Живко, но намира

плик от Аржентина:

„ Леля ви Златина

вчера се спомина.

Моля ви, елате!

Самолет е пратен

в осем да качи ви.

Поздрави учиви!”

Мисли Парцаливко,

с весела усмивка:

„ В своята повеля

скъпата ми леля,

явно е решила

(та нали е мила)

в някой кът и мене

(родственика) дене.”

   ̶   Беше тя богата   ̶

почна адвокатът   ̶

всичко ви остави!

Живко се задави...

   ̶   Вилите в Ибиса,

Римини, Лариса,

Рио и Маями,

осемстотин лами

в ранчо недалече,

къщи в Рим и Лече...

За финал изрече:

   ̶   Десетцифрен банков влог!

Живко тук изпадна в шок...

...Сети се за Дона,

Дона ла Кокона

и реши веднага

долар в джоб да слага,

с него да я слиса,

в скут да я курдиса.

Поглед за да хване

барна се в „Армани”

и така от Живко,

Живко Парцаливко,

вземан на подбивка

стана (след промивка)

нов, изтупан Живко   ̶

Живко Парсаливко.

Лизна си бретона,

лъсна си фасона

и, подир нагона,

припна за Кокона.

Щом го мярна Дона,

още от балкона,

с новото костюмче,

мина ѝ през ум, че

май е този пичът,

който тя обича.

Слезе тя при Живко,

с лигава усмивка,

бързичко го цунка,

хвана го за кунка

и го дръпна рязко

към една каляска,

чисто нов файтон   ̶

черен, с черен кон.

В нея тя кокетно

и с чалъм се метна.

Литнаха с Поршето

двамата и ето

радваше се Живко,

Живко Парсаливко,

че от днес ще има

своята любима.

Бяха ли щастливи?

Сметките им   ̶   криви!

Щастието влезе,

смигна и излезе.

Младата испанка

мина скоро в сянка   ̶

стана му държанка.

Чудите се, що ли?

Дрога? Алкохоли?

Не! Жени красиви:

питомни и диви

(всички те от кека)

гонеха човека,

като бесни хрътки.

В златната прегръдка

всяка алчна „шуши”

иска да се сгуши!

И, нали е Живко,

Живко Парсаливко

с ангели от тия:

„меката Мария”   ̶

услужлив и дащен,

ей го в ъгъл сгащен.

Днес го гонят фенки:

горди манекенки,

лъскави модели,

(жълти, черни, бели...)

лигави певици,

с мега-тунинг цици,

шантави танцьорки,

клубни стриптийзьорки...

Всякакви бамбини

сваляха бикини,

само за да може

Живко с кеф да... вложи

в техните капризи

своите мангизи.

Обгради се с клика

„майсторки на трика”,

а от романтика,

с китките в ръката,

(както след заплата)

диря не остана.

Скочил сам в капана

на парична манна

тоз Ромео вече

в шут е преоблечен   ̶

шутът, с маска нова,

Живко Казанова!

Времето прогони

чувствата към Дона

и в бездънна бездна

любовта петзвездна,

ужким тъй железна,

падна и изчезна.