Пози, рози, наркози и метаморфози
Пози, рози, наркози
и метаморфози
Влюбен бате Живко,
Живко Парцаливко
в хубавата Дона,
Дона ла Кокона
хукна да я сваля.
Тича, обикаля,
планини преваля,
ала тя се дърпа:
̶ Много си опърпан!
Чак като издуеш
джоб ще ме събуеш!
Цвете романтикът
под носа ѝ тика,
нежни думи зида,
плахо, да не би да,
с пищната испанка
свалката оплянка.
Ала в Барселона
гостът губи тона,
газейки го слонът ̶
топката не бута
и му бият шута!
̶ Моята осанка
струва цяла банка.
Нямаш ли ̶ си дупка!
Тъй че, Живко, чупка!
Аз съм вече с Джино,
Джино от Торино ̶
неговият чичо,
Ричо де Паричо
всекиго ще смачка
с яката си пачка.
Да не съм глупачка
с теб да се помъкна ̶
и с езика цъкна!
Тъжен се прибира
в своята квартира
Живко, но намира
плик от Аржентина:
„ Леля ви Златина
вчера се спомина.
Моля ви, елате!
Самолет е пратен
в осем да качи ви.
Поздрави учиви!”
Мисли Парцаливко,
с весела усмивка:
„ В своята повеля
скъпата ми леля,
явно е решила
(та нали е мила)
в някой кът и мене
(родственика) дене.”
̶ Беше тя богата ̶
почна адвокатът ̶
всичко ви остави!
Живко се задави...
̶ Вилите в Ибиса,
Римини, Лариса,
Рио и Маями,
осемстотин лами
в ранчо недалече,
къщи в Рим и Лече...
За финал изрече:
̶ Десетцифрен банков влог!
Живко тук изпадна в шок...
...Сети се за Дона,
Дона ла Кокона
и реши веднага
долар в джоб да слага,
с него да я слиса,
в скут да я курдиса.
Поглед за да хване
барна се в „Армани”
и така от Живко,
Живко Парцаливко,
вземан на подбивка
стана (след промивка)
нов, изтупан Живко ̶
Живко Парсаливко.
Лизна си бретона,
лъсна си фасона
и, подир нагона,
припна за Кокона.
Щом го мярна Дона,
още от балкона,
с новото костюмче,
мина ѝ през ум, че
май е този пичът,
който тя обича.
Слезе тя при Живко,
с лигава усмивка,
бързичко го цунка,
хвана го за кунка
и го дръпна рязко
към една каляска,
чисто нов файтон ̶
черен, с черен кон.
В нея тя кокетно
и с чалъм се метна.
Литнаха с Поршето
двамата и ето
радваше се Живко,
Живко Парсаливко,
че от днес ще има
своята любима.
Бяха ли щастливи?
Сметките им ̶ криви!
Щастието влезе,
смигна и излезе.
Младата испанка
мина скоро в сянка ̶
стана му държанка.
Чудите се, що ли?
Дрога? Алкохоли?
Не! Жени красиви:
питомни и диви
(всички те от кека)
гонеха човека,
като бесни хрътки.
В златната прегръдка
всяка алчна „шуши”
иска да се сгуши!
И, нали е Живко,
Живко Парсаливко
с ангели от тия:
„меката Мария” ̶
услужлив и дащен,
ей го в ъгъл сгащен.
Днес го гонят фенки:
горди манекенки,
лъскави модели,
(жълти, черни, бели...)
лигави певици,
с мега-тунинг цици,
шантави танцьорки,
клубни стриптийзьорки...
Всякакви бамбини
сваляха бикини,
само за да може
Живко с кеф да... вложи
в техните капризи
своите мангизи.
Обгради се с клика
„майсторки на трика”,
а от романтика,
с китките в ръката,
(както след заплата)
диря не остана.
Скочил сам в капана
на парична манна
тоз Ромео вече
в шут е преоблечен ̶
шутът, с маска нова,
Живко Казанова!
Времето прогони
чувствата към Дона
и в бездънна бездна
любовта петзвездна,
ужким тъй железна,
падна и изчезна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
