Завърнах се на своята земя.
А всичко ми е непознато.
Асфалта сив, реклами на деня,
обшит града с фалшивата позлата.
Познатата, фалшива услужливост,
която ме подтискаше до лудост.
Усмихната, фалшивата фалшивост,
пробила си е път и у дома.
Ще заживея тук.
Пак някак си ще свикна.
Защото свикнах вече с всяко свикване.
Ще заживея тук, на своята земя,
с позлатите на старото усмихване.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени