15.05.2006 г., 11:32

Позлатени усмивки

803 0 3

Завърнах се на своята земя.
А всичко ми е непознато.
Асфалта сив, реклами на деня,
обшит града с фалшивата позлата.

Познатата, фалшива услужливост,
която ме подтискаше до лудост.
Усмихната, фалшивата фалшивост,
пробила си е път и у дома.

Ще заживея тук.
Пак някак си ще свикна.
Защото свикнах вече с всяко свикване.
Ще заживея тук, на своята земя,
с позлатите на старото усмихване.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...