Познах те
забоден върху топлийка
с розова глава...
Дългата вратъвръзка
на следобеда
небрежно стяга възела
от истини...
Натежава ръбът на чашата
в устните...
Път без алтернатива...
Оплетени в мрежа за птици,
часовете агонизират неистово...
На една крачка,
зад бариерата,
цъфтят маргарити...
Познах те,
от другата страна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Илиева Всички права запазени