Познах те
забоден върху топлийка
с розова глава...
Дългата вратъвръзка
на следобеда
небрежно стяга възела
от истини...
Натежава ръбът на чашата
в устните...
Път без алтернатива...
Оплетени в мрежа за птици,
часовете агонизират неистово...
На една крачка,
зад бариерата,
цъфтят маргарити...
Познах те,
от другата страна...
© Росица Илиева All rights reserved.