Познавам ли те?

За теб накратко ми казват: , От лош човек

нищо добро не очаквай!

... Не го познаваш..."

Да - може би си такъв, може би...

Но се радваш като малко дете,

когато се усмихвам и целият грееш -

влюбен си от километри личи,

но сърце не ми стига да гледам в твоите очи -

стреляш право в него ти!

Явно ми показваш и крещиш,

а не казваш, че ме искаш

и ще ме имаш само за теб,

и не те интересува кой си мисли,

че е до мен...

Познавам ли те?

Защо точно мен?

Как се случи, че най-лошият сърцето ми улучи?

Как стана така, че

не заспивам без да си представям,

че си до мен и впиваш жадните си очи

право в душата ми?

Защо аз, защо точно мен за себе си пожела

и не те интересува през какво

ще минеш към това?

Най-голямата ми грешка -

огъня и нежността ти видях -

приех ги в своето сърце,

приех ги и ти разбра -

сега как ли да те спра...

Може би е трябвало да стане така, защото...

да - ти си всичко, за което съм мечтала

и точно това, от което се нуждая,

но ме плаши твоята решителност и прямота -

сядаш срещу мен и със сила на закон шептиш -

искам те, ти си за мен и не ме интересува кой е той -

аз съм твоя мъж и ще те взема у дома.