22.11.2012 г., 21:26

Познаваш ли ме?

920 0 1

Познаваш ли ме? Аз теб не.
Даже себе си вече не зная.
В две сини очи - шепа небе
В две длани - късче от рая.

По устните ти утрото изгрява
и вплита се денят със суетата.
И гласовете хорски отшумяват.
Оставам само аз и тишината...

Оглеждам се за думи изтървани,
събирам ги с усмивка чужда.
Те - думите, горят и палят рани.
Не казвай нищо - няма нужда.

Познаваш ли ме? Аз себе си не.
Все в безумни неща се заричам.
Спирам секунда или за две,
после... започвам да тичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително вдъхновяващо произведение. Поздравления за автора. Получава една поничка от мен... :Р

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...