14.06.2012 г., 10:05

Позови ме

962 0 7

Позови ме горещо, по име,

aз c последния лъч ще вляза.

В прегръдките свои вземи ме,

тихо щом денят залязва…

 

Нощта като девствена струна

пее, докоснала тихо звездите.

Нима любовта спи непробудна,

ранила до болка мечтите?

 

Луна, заченала от обич невинна,

носи чувствата ми към теб.

Cлънчев сноп, целувка немирна,

греха пробуждат в трепет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нигяр Хамидова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...