Jun 14, 2012, 10:05 AM

Позови ме

  Poetry » Love
968 0 7

Позови ме горещо, по име,

aз c последния лъч ще вляза.

В прегръдките свои вземи ме,

тихо щом денят залязва…

 

Нощта като девствена струна

пее, докоснала тихо звездите.

Нима любовта спи непробудна,

ранила до болка мечтите?

 

Луна, заченала от обич невинна,

носи чувствата ми към теб.

Cлънчев сноп, целувка немирна,

греха пробуждат в трепет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нигяр Хамидова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...