19.12.2006 г., 10:49

Позволи ми да те обичам

3.8K 0 2
Позволи ми да те обичам

За да получиш нещо красиво,
Първо би трябвало да имаш очи,
Но да не виждаш само бяло, черно и сиво,
А и нюансите в пъстроцветните дъги.
За да можеш да получиш наслада
От открадната целувка или сълза.
Едно сърце, тръпнещо в изненада,
Когато някой му поднесе цветя.

За да заслужиш нещо красиво,
Трябва да си дала от себе си,
А не да гледаш момчето, мълчаливо,
Да се спотайваш в мечтите си.
За да можеш да изпиташ радостта
От това, да си влюбено момиче.
Давай, подай ми своята ръка,
Позволи ми да те обичам.

За да обикнеш нещо красиво,
То трябва да е част от твоето сърце.
Да не нито сладко, нито горчиво,
Просто да носи частица от теб.
За да можеш да обичаш хората,
С жест, понякога наричан
Любов, отдавай сърцето си,
Позволи ми да те обичам.

За да бъдеш обичана,
Не си тръгвай, а напред продължи.
Очите ти не заслужава да срещат
Тези сълзи

За да бъдеш обичана,
Не се надявай на принц или чудо.
Сърцето ти не заслужава да страда,
А да обича лудо.

За да бъдеш обичана
От някой, с поглед наистина различен.
Самата ти не си представяш,
Позволи ми да те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "С жест, понякога наричан
    Любов, отдавай сърцето си,
    Позволи ми да те обичам."

    Дали ще са цветя, или песен,
    или като твоя стих чудесен?!
  • При такова романтично предложение - не може да не ти позволи

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....