21.06.2025 г., 7:58

Позвъни ми

270 0 0

   

      Позвъни ми

 

Утрото е подранило,

чакам да ми позвъниш.

Слънцето те е открило,

даже и да си мълчиш.

 

Може ли да ме обичаш,

без условия, така?

Името ми да изричаш,

сякаш всичко е игра.

 

Думите да са красиви

като този летен ден!

Чакам дълго, позвъни ми!

Може да се влюбиш в мен.

 

Но мълчанието твое

ме убива в този час.

Позвъни ми най-накрая,

лятото ще бъде с нас!

          Мария Мустакерска

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...