21.05.2019 г., 13:51

Позьори

945 0 1

Живота има си дилема,
всеки чуди се кой е и какъв,
по кой ли път да поеме,
всеки иска да е пръв!

Стойки чупки всеки прави,
погледи и всякакви гримаси,
и всеки се самозабрави,
сякаш сме си у дома си!

Обществото ни е със комплекси,
всеки гледа чуждата кесия,
имаме едни рефлекси....,
туй ще е от немотия!

Всеки иска другият да смаже,
да го гледа от високо,
но няма кой да ни покаже,
сърцето ни да е широко!

Всички сме фалшиви, аматьори,
правим се на интересни,
а сме си едни Позьори,
дето слушат меркантилни песни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....