31.12.2022 г., 9:43

Прага

997 0 4

Прага любима, ти приказен град,

към тебе ме тегли сила магична.

Дори да обходя аз целия свят,

ти пак ще бъдеш на мен тъй обична.

 

Сред твоите сто кули потапям се аз

във време на славни крале и творци,

а в часовника пражки, на всеки час,

апостоли бродят, пеят звънци.

 

Под моста старинен със статуи от камък

бавно и тихо потрепва Вълтава.

Над него издига се пражкият замък

и целият град във сърцето остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Сергеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...