31.12.2022 г., 9:43

Прага

994 0 4

Прага любима, ти приказен град,

към тебе ме тегли сила магична.

Дори да обходя аз целия свят,

ти пак ще бъдеш на мен тъй обична.

 

Сред твоите сто кули потапям се аз

във време на славни крале и творци,

а в часовника пражки, на всеки час,

апостоли бродят, пеят звънци.

 

Под моста старинен със статуи от камък

бавно и тихо потрепва Вълтава.

Над него издига се пражкият замък

и целият град във сърцето остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Сергеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...