23.01.2011 г., 14:02

Прагът към Безсмъртието

864 0 10

Ти си вратата към Вечността.

Ти си прозорецът към Безкрая.

Ти си прагът към Безсмъртието.

Аз съм малкото, ограниченото,

аз съм човешкото, несъвършеното.

Но вече вървя по пътя

към светлия връх...

И един ден, когато

безрезервно застана на прага Ти,

безусловно отворя вратата Ти,

и бездиханно полетя

през Твоя прозорец,

тогава наистина ще се родя

и истински ще се осъществя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...