Ти си вратата към Вечността.
Ти си прозорецът към Безкрая.
Ти си прагът към Безсмъртието.
Аз съм малкото, ограниченото,
аз съм човешкото, несъвършеното.
Но вече вървя по пътя
към светлия връх...
И един ден, когато
безрезервно застана на прага Ти,
безусловно отворя вратата Ти,
и бездиханно полетя
през Твоя прозорец,
тогава наистина ще се родя
и истински ще се осъществя!
© Татяна Борисова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
