Прагът на безвремието

Поезия » Философска

1.3K 0 5

Омайна, бездиханна и с разтворени ръце,

със очите оросени, впити в жаркото небе,

шепне безутешно на някакъв си Бог.

Лебедова песен, край на пътя тъй жесток.

Тлее, но догаря вече,

уви, животът е обречен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

entoloma (Кристина)

Към ruba-тези стихове са много стари и в момента грам не изпитвам отчаяние,напротив,безусловната любов е изцелила вътрешния ми свят.Искам да изкажа своята искрена благодарност за предложената помощ,макар да не ми трябва...Жестът бе много красив.Благодаря!За топлината....

2008-12-19T19:28:50+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Прости ми, но словосъчетанието "някакъв си Бог" направо ме ужаси. Ако не вярваш в Него, не Го споменавай. Звучи ми като богохулство. Казвам ти го за твое добро.
Заболя ме от целия ти стих. Песимизъм, липса на желание за живот... Дано наистина да не си стигнала дотам. Ако обаче си, пиши ми на личната поща. Достъпна е. С радост ще ти помогна. Весела Коледа!

2008-12-19T16:09:07+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Уви... и това "произведение" е обречено! Много трябва да се чете и много труд трябва да се положи, за да се постави в категория "Поезия", особено - Философска!

2008-12-18T20:38:41+02:00
audrey1 (Кристина Илиева)

Поздрави, прекрасен стих!

2008-12-18T18:25:16+02:00
Slaveya (Славка)

Уви, животът е обречен, но не е ли той и вечен?
Поздрави за хубавия стих!

2008-12-18T18:06:39+02:00