entoloma (Кристина)
11 16
Dec 18, 2008, 6:03 PM

Прагът на безвремието 

  Poetry » Phylosophy
1011 0 5

Омайна, бездиханна и с разтворени ръце,

със очите оросени, впити в жаркото небе,

шепне безутешно на някакъв си Бог.

Лебедова песен, край на пътя тъй  жесток.

 

Тлее, но догаря вече,

уви, животът е обречен...

© Кристина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Към ruba-тези стихове са много стари и в момента грам не изпитвам отчаяние,напротив,безусловната любов е изцелила вътрешния ми свят.Искам да изкажа своята искрена благодарност за предложената помощ,макар да не ми трябва...Жестът бе много красив.Благодаря!За топлината....
  • Прости ми, но словосъчетанието "някакъв си Бог" направо ме ужаси. Ако не вярваш в Него, не Го споменавай. Звучи ми като богохулство. Казвам ти го за твое добро.
    Заболя ме от целия ти стих. Песимизъм, липса на желание за живот... Дано наистина да не си стигнала дотам. Ако обаче си, пиши ми на личната поща. Достъпна е. С радост ще ти помогна. Весела Коледа!
  • Уви... и това "произведение" е обречено! Много трябва да се чете и много труд трябва да се положи, за да се постави в категория "Поезия", особено - Философска!
  • Поздрави, прекрасен стих!
  • Уви, животът е обречен, но не е ли той и вечен?
    Поздрави за хубавия стих!
Random works
: ??:??