Dec 18, 2008, 6:03 PM

Прагът на безвремието

1.3K 0 5

Омайна, бездиханна и с разтворени ръце,

със очите оросени, впити в жаркото небе,

шепне безутешно на някакъв си Бог.

Лебедова песен, край на пътя тъй  жесток.

 

Тлее, но догаря вече,

уви, животът е обречен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Към ruba-тези стихове са много стари и в момента грам не изпитвам отчаяние,напротив,безусловната любов е изцелила вътрешния ми свят.Искам да изкажа своята искрена благодарност за предложената помощ,макар да не ми трябва...Жестът бе много красив.Благодаря!За топлината....
  • Прости ми, но словосъчетанието "някакъв си Бог" направо ме ужаси. Ако не вярваш в Него, не Го споменавай. Звучи ми като богохулство. Казвам ти го за твое добро.
    Заболя ме от целия ти стих. Песимизъм, липса на желание за живот... Дано наистина да не си стигнала дотам. Ако обаче си, пиши ми на личната поща. Достъпна е. С радост ще ти помогна. Весела Коледа!
  • Уви... и това "произведение" е обречено! Много трябва да се чете и много труд трябва да се положи, за да се постави в категория "Поезия", особено - Философска!
  • Поздрави, прекрасен стих!
  • Уви, животът е обречен, но не е ли той и вечен?
    Поздрави за хубавия стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...