entoloma (Кристина) entoloma (Кристина)
11
Dec 18, 2008, 6:03 PM

Прагът на безвремието

1.3K 0 5

Омайна, бездиханна и с разтворени ръце,

със очите оросени, впити в жаркото небе,

шепне безутешно на някакъв си Бог.

Лебедова песен, край на пътя тъй  жесток.

 

Тлее, но догаря вече,

уви, животът е обречен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • entoloma (Кристина)
    entoloma (Кристина)
    Към ruba-тези стихове са много стари и в момента грам не изпитвам отчаяние,напротив,безусловната любов е изцелила вътрешния ми свят.Искам да изкажа своята искрена благодарност за предложената помощ,макар да не ми трябва...Жестът бе много красив.Благодаря!За топлината....
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Прости ми, но словосъчетанието "някакъв си Бог" направо ме ужаси. Ако не вярваш в Него, не Го споменавай. Звучи ми като богохулство. Казвам ти го за твое добро.
    Заболя ме от целия ти стих. Песимизъм, липса на желание за живот... Дано наистина да не си стигнала дотам. Ако обаче си, пиши ми на личната поща. Достъпна е. С радост ще ти помогна. Весела Коледа!
  • Незабравима (Кремена Стоева)
    Незабравима (Кремена Стоева)
    Уви... и това "произведение" е обречено! Много трябва да се чете и много труд трябва да се положи, за да се постави в категория "Поезия", особено - Философска!
  • audrey1 (Кристина Илиева)
    audrey1 (Кристина Илиева)
    Поздрави, прекрасен стих!
  • Slaveya (Славка)
    Slaveya (Славка)
    Уви, животът е обречен, но не е ли той и вечен?
    Поздрави за хубавия стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0