Elda (Лора)
34 522
6.11.2009 г., 16:35 ч.

Прах 

  Поезия » Любовна
775 0 16

И пак очакване,

и пак грях!

 

Отново някой идва и си тръгва.

Чувство,

от което денем ме е страх.

Огън ме обгръща, щом се мръкне.

 

Познати думи

с нови истини в тях.

Сигурно и с теб ще се загубим...

Сковавам се. И камъкът е станал прах!

 

Това, което търсех, е до мене,

но вече не посягам да го взема -

нелеп рефлекс за самосъхранение.

 

Бягам!

По нови пътища поемам.

Не вярвам!

И няма да вървя до тебе.

 

А после...

Пак очакване,

и пак грях!

Неизбежно случва се.

Не искам този страх

и пак отключвам се.

Отново крах!

 

Земята е застлана с прах.

© Лора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??