Прах
И пак очакване,
и пак грях!
Отново някой идва и си тръгва.
Чувство,
от което денем ме е страх.
Огън ме обгръща, щом се мръкне.
Познати думи
с нови истини в тях.
Сигурно и с теб ще се загубим...
Сковавам се. И камъкът е станал прах!
Това, което търсех, е до мене,
но вече не посягам да го взема -
нелеп рефлекс за самосъхранение.
Бягам!
По нови пътища поемам.
Не вярвам!
И няма да вървя до тебе.
А после...
Пак очакване,
и пак грях!
Неизбежно случва се.
Не искам този страх
и пак отключвам се.
Отново крах!
Земята е застлана с прах.
© Лора All rights reserved.
