15.06.2014 г., 19:21

Прайд

535 0 0

Един млад лъв,

изпълнен бе с мечти големи...

За свое стадо бе копнял!

За прайд да има,

в който той да бъде цар...

Но ето че в един прекрасен ден?

Видял стройна хубава лъвица!

Отишъл той и казал ù,

че иска нея за царица.

Родила им се хубава лъвичка,

малка нежна дъщеричка.

Годините се нижели спокойно.

Но ето че в един прекрасен ден?

Лъвица минала през прайда!

Не била тя от тия дето

шарят им очите... Но

обичала внимание да получава.

Лъвът спокойно наблюдавал.

И приказки различни чул!?

Но въпреки това я пуснал,

и тя във прайда заживяла...

Но не след дълго,

с други лъвове се заиграла.

- Не минало е време пак?

И друга стройна хубавица

дошла във лъвовия клан!

Тя тихо мъркала

и в лъва се търкала...

Търсела нежната любов.

Лъвът спокойно я отхвърлил.

Без даже да я нагруби.

Той казал и че има си царица,

с която на трона да седи...

Тогава третата лъвица,

от лъвски гняв е пощуряла!

Че сбила се със втората лъвица...

За да може да изскочи по-напред.

Царят тъй се разгневил!

И ревнал с пълна сила.

И двете той на място ги сложил...

На сянка...

под сенчестия кестен!!!

Седнал той на своя трон...

Замислен, замечтан.

С надежда мислите му 

пълни бяха...

Че в близките година, две!

Да види своята дъщеричка,

с малки лъвчета до нея...

И на своя дядо уморен,

радостта в очите му да върнат.

И кланът негов те 

да продължат...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...