12.10.2022 г., 9:36 ч.

Прашинка от Божественото слово 

  Поезия
179 6 5

... в дълбоките пролуки на Всемира

все ще се найде място и за мен –

да туря вечер халбата си с бира,

да стелна върху одъра сатен,

 

да пална свещ – и в простата ми ниша,

в която вечер римички редих,

ако рекъл е Господ, пак ще пиша

до съмнало несръчния си стих,

 

със звездна вар стените ще варосам,

в мен ще изтляват белите петна –

какъв съм бил, и кой съм, и защо съм? –

значенията губят същина,

 

ще бъда жив! – по-жив от всички други,

решили, че е техен този свят,

безсмъртия се дават по заслуги! –

а аз със тях приживе бях богат,

 

живях със Светлината в кротък сговор,

и себе си постигнах най-подир –

прашинка от Божественото слово,

политнала в безкрайния Всемир.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??