Прашинка от Божественото слово
... в дълбоките пролуки на Всемира
все ще се найде място и за мен –
да туря вечер халбата си с бира,
да стелна върху одъра сатен,
да пална свещ – и в простата ми ниша,
в която вечер римички редих,
ако рекъл е Господ, пак ще пиша
до съмнало несръчния си стих,
със звездна вар стените ще варосам,
в мен ще изтляват белите петна –
какъв съм бил, и кой съм, и защо съм? –
значенията губят същина,
ще бъда жив! – по-жив от всички други,
решили, че е техен този свят,
безсмъртия се дават по заслуги! –
а аз със тях приживе бях богат,
живях със Светлината в кротък сговор,
и себе си постигнах най-подир –
прашинка от Божественото слово,
политнала в безкрайния Всемир.
© Валери Станков All rights reserved.
