27.12.2007 г., 15:10 ч.

Прашна книга 

  Поезия
517 0 3

В тази книга стара,

са събрани милиони тежки съдби…

В тях няма лъч светлинна отвара,

само тежки сълзи...

 

Затварям последната страница

от прашната книга…

Виждам остарялата корица,

толкова овехтяла…

 

А книгата на глави е разчертана,

има и рисунки дори…

И във всяка глава по една мечта е събрана…

мечта, от някои детски очи!

 

За автор се приема този,

който изживява тази тежка съдба...

Допълва книгата със страници,

мечтае всичко да спре… за миг красота!

 

И ето, страниците, разпилени

от вятъра горчив…

Към тях любов и тъга прикрепени,

изказват своят зов мълчалив!

© Усмивка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??