Dec 27, 2007, 3:10 PM

Прашна книга

  Poetry
723 0 3

В тази книга стара,

са събрани милиони тежки съдби…

В тях няма лъч светлинна отвара,

само тежки сълзи...

 

Затварям последната страница

от прашната книга…

Виждам остарялата корица,

толкова овехтяла…

 

А книгата на глави е разчертана,

има и рисунки дори…

И във всяка глава по една мечта е събрана…

мечта, от някои детски очи!

 

За автор се приема този,

който изживява тази тежка съдба...

Допълва книгата със страници,

мечтае всичко да спре… за миг красота!

 

И ето, страниците, разпилени

от вятъра горчив…

Към тях любов и тъга прикрепени,

изказват своят зов мълчалив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...