Прашна книга
В тази книга стара,
са събрани милиони тежки съдби…
В тях няма лъч светлинна отвара,
само тежки сълзи...
Затварям последната страница
от прашната книга…
Виждам остарялата корица,
толкова овехтяла…
А книгата на глави е разчертана,
има и рисунки дори…
И във всяка глава по една мечта е събрана…
мечта, от някои детски очи!
За автор се приема този,
който изживява тази тежка съдба...
Допълва книгата със страници,
мечтае всичко да спре… за миг красота!
И ето, страниците, разпилени
от вятъра горчив…
Към тях любов и тъга прикрепени,
изказват своят зов мълчалив!
© Усмивка All rights reserved.
Поздрав с дъх на пожълтели листи, докосна ме!
