Живота си усещам като препрочетена прашна книга.
Поставена е тя между хилядите томове,
преплитащи се с моята съдби.
Преки пътища към чуждо щастие са изписаните редове,
а листите пожълтели са от изсипаните бисерни сълзи на нечии души.
Дълги редици от мисли по изгубени мечти, хей там в отминалите дни.
Подреждам по азбучен ред прашните книги
в личната си библиотека - огорчена душа.
Все по някого чезне в скърби и с вопли, ред по ред, лист по лист,
томовете прашасали в редици реди.
На прашните книги авторът все е различен.
Така и не се доредих собствената си история да напиша. ...