Живота си усещам като препрочетена прашна книга.
Поставена е тя между хилядите томове,
преплитащи се с моята съдби. 
Преки пътища към чуждо щастие са изписаните редове, 
а листите пожълтели са от изсипаните бисерни сълзи на нечии души.
Дълги редици от мисли по изгубени мечти, хей там в отминалите дни.
Подреждам по азбучен ред прашните книги
в личната си библиотека - огорчена душа.
Все по някого чезне в скърби и с вопли, ред по ред, лист по лист,
томовете прашасали в редици реди.
На прашните книги авторът все е различен.
Така и не се доредих собствената си история да напиша.
Препрочитах стотици пъти, кой, какво е писал в сърцето ми, 
но така и автографа си не поставих на нечия задна корица.
Препрочитах изписаните си от чужда ръка падини,
щастливите си спомени по мислите на някой си писател.
Дните ми изоставени стоят по редиците и в прах потъват.
Кой още по листите ще пише?
Душата ми в книгите разпръснаха.
Краят им все е неясен, а писатели на опашката се редят, 
за слава претендират, в живота ми място да имат.
Прашните книги стоят - парченца от чуждите съдби.
Изчетох ги и живота ми ще премине така, между томовете от прах.
Бисерни сълзи ще капят.
Изписаните с чуждо щастие редове ще се сипят.
Ще чета живота си през чуждите очи.
Прашасалите книги не описват мен,
а моите дни, писани от чуждите скитащи души. 

10.01.2020г.