3.02.2019 г., 21:35 ч.  

Пратеникът 

  Поезия
672 1 0

В очите на едно момче, 
Видях това сърце:
Чисто и невинно, като сутрешна роса,
Вярващо, наивно, като гълъб сред змия. 

 

Скромно и добро, 
като всяко същество,
С красива и добра душа, 
Но непозната беше тя.

 

Сега се чудя между две неща
И кое от тях да избера?
Да му се доверя или пък не?
Да внимавам и да съжалявам?
Или грешките му да прощавам?

 

Но имам тайничка една
Между баща и дъщеря,
И зная, че каквото татко каже,
Рано или късно ще покаже
Как да постъпя със това момче,
Хитро като гълъб сред змия?
Или напълно да се доверя?

 

Боже, Татко мой
Исусе Сине Божий,
Семейство мое и далечно,
Аз ще ви обичам вечно.

 

И всяка нощ песен ще ви пея,
И всяка утрин като слънцето ще грея,
Заради любовта ви силна и гореща,
С нетърпение очаквам нашта среща.

 

Пратеник ли е това момче?
Добър ли е или пък не?
Ние с теб имаме едно сърце
Баща и дъщеря, едно сме и на таз земя.

 

Макар от грехове да бъдем разделени,
В светлината винаги ще бъдем слени.
И моето сърце търси тази истина една,
Права ли съм за това?

 

Непознат, но пратеник все пак,
И щом е от теб приемам този знак,
И аз ще съм внимателна, не зла,
Защото ти си мой баща,
И вярвам в твоята воля, 
защото твойта е и моя.

 

Понякога сме слепи за добро,
А сме отворени за зло,
Доверието в нас изчезва
И тъне във омраза, без надежда.

 

И този пратеник приемам, като гост
За когото и ще вдигна тост,
Но нека първо да благодаря, 
Че ме приемаш като своя дъщеря, 
И ми помагаш във всяко начинание,
И ми даваш и познание.

 

Макар да сте далеч от мен,
Някъде в градината Едем, 
Аз ще чакам теб и моят брат,
За бъдем заедно отново, пак!

© Ina Spasova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??