Беше хубаво като насън,
като блус на слепец и китара.
Ти ме срещна случайно навън,
аз обикнах те, без да желая!
Щом те видех, за мен всичко друго
се разтваряше сякаш в безкрая.
Можех с дни да целувам до лудост
твойте устни... Така те желаех!!
Никой друг в моя клисав живот
за минутки не ме е превземал!
Не е карал сърцето ми с нов
ритъм всеки момент да измерва.
Свойте принципи смачках в юмрук
и на кладата горда качих се!
Бях обичана, даже напук!
Днес съм праведна... и безразлична!
Днес отново сглобих своя свят,
крак натиках в обувките стари!
Пò е лесен животът познат...
Всичко друго е сложно, Другари!
© Ралица Всички права запазени