Животе, ти броднико безпощаден, стиснал си двете ми ръце и не пускаш...

Затягаш и притискаш, спираш притока на кръв, спираш нуждата за въздух.

Държиш ме здраво, обвил ръце, около снагата ми тънка, държиш двете ми ръце с надежда мъртва.

Мислиш си, може би, че ще спреш мене, волната самодива, скитница по душа?

Мислиш си, че щом наплива на кръв спре във всяка алена вена по мен, ще спре живота в мен?

Мислиш си, че щом спреш прилива на въздух в белите ми дробове, жадно търсещи глътка сладостна, ще убиеш живеца в мен?

Е, проклетнико, грешиш! Мене веда ме е създала, пъстроока и безсмъртна е моята духовна майчица.

Душата в мен е дива и непокорна, колкото й да притискаш гърба ми в стената, затягайки смъртоностната си хватка около шията ми бяла, няма да убиеш това в мен.

Що живо нарича се, и врекло се е в безсмъртието.

Смъртно е само мойто тяло крехко, но душата ми е здрава и безсмъртието струй от всяка вена.

Твоята ожесточена борба е безуспешна, води само до бунтарско възвисяване.

Колкото повече ме блъскаш в черната, пропита с влага стена, волята в мен става все по безкористна, безгранична, животворяваща.

Удряй,броднико! Ти това умееш, нали?

Но чия сила ще надделее?...

Щом удариш, и стихията в мен буди се, силата троши всички ръждясали ключалки и показва се.

Постави моето слабо тяло, тук на масата мраморно- бяла, и го разполови, пак ще остане цяло.

Окови душата ми с вериги от неръждаема стомана, и пак ще освободя я, и ще се нарече Силна!

Всяка твоя атака, буди нечовешка сила в мен.

Всяка капка страдание по лицето ми, паднала върху пода черен, никога няма да потъмнее.

Пропита святост е тя, праведна остава тя!

Залости червените ми устни, обезобразени от казани истини, и хиляди чисти изповеди ще чуят хората по света, чиито сърца остават чисти.

Изтръгни сърцето от мен, нарежи го, обезобрази го, удари го, пак живо ще се нарече!

Ще възкръсне, над теб, никога не ще го стигнеш.

Единственото, което ще сториш ти, е това, че ще отключиш нечути, невиждани стихии в мен.

Ще настъпи ураган от премълчавани чувства.

Ще оглушееш, от всички праведни изповеди!

Ще се изправя пред теб проклетнико, и ще ти докажа, че на бялото- черно не можеш да кажеш.

Че доброто, сега и завинаги господар е на сърцето човешко.

Че човекът желае ли да възвиси собствената си душа, повярва ли в себе си, няма по-силен от него на тоз свят нелеп.

Човекът нешлифован диамант остава!

След всеки удар, все по-силен става!

Сражението ражда сила невиждана.

Стремежът да съживя погребани в мен светове, никога няма да умре!