8.02.2008 г., 10:06 ч.

Правилна посока 

  Поезия » Бели стихове
615 0 2
Мислех, че пътя правилен открих.
На него уверено пристъпвах -
студенокръвно, страховито.
Това аз ли съм? - не се замислях.
Станах изрод, като многото навън.
Дали бях кучка зла - о, да.
Злоба безкрайна насъбрах,
исках да си отмъстя -
даже жертвите си не подбрах.

Но какво пак се случи?!
Бог все ме спира, щом
накриво стъпна.
А къде беше Той, когато
любовта си напразно раздавах?
Днес Ми показва хората,
които ме обичат.
Лекуват ме те с нежност,
грижи и любов.
Предизвикаха в мен отново
най-доброто.

Накъде бях тръгнала? -
до нещо далеч от мен.
Хората обичат усмивката ми -
нали преди години към
това се стремях.
Бог е добро, Бог е любов.
Вярата е в мен, а
правилната посока е в нещата,
които се случват всеки ден.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за вниманието ти, Диди ... това са много стари стихове, с едно съвсем различно разбиране от моя страна.
  • Софи,не се озлобявай,дори когато хората около теб са злобни!!!Ти си млада,гледай напред и знай,че "добротата двойно се връща" както се пее в една песен. Пожелавам ти всчко най-добро.
Предложения
: ??:??