Мислех, че пътя правилен открих. На него уверено пристъпвах - студенокръвно, страховито. Това аз ли съм? - не се замислях. Станах изрод, като многото навън. Дали бях кучка зла - о, да. Злоба безкрайна насъбрах, исках да си отмъстя - даже жертвите си не подбрах.
Но какво пак се случи?! Бог все ме спира, щом накриво стъпна. А къде беше Той, когато любовта си напразно раздавах? Днес Ми показва хората, които ме обичат. Лекуват ме те с нежност, грижи и любов. Предизвикаха в мен отново най-доброто.
Накъде бях тръгнала? - до нещо далеч от мен. Хората обичат усмивката ми - нали преди години към това се стремях. Бог е добро, Бог е любов. Вярата е в мен, а правилната посока е в нещата, които се случват всеки ден.
Софи,не се озлобявай,дори когато хората около теб са злобни!!!Ти си млада,гледай напред и знай,че "добротата двойно се връща" както се пее в една песен. Пожелавам ти всчко най-добро.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.