Правилна посока
Мислех, че пътя правилен открих.
На него уверено пристъпвах -
студенокръвно, страховито.
Това аз ли съм? - не се замислях.
Станах изрод, като многото навън.
Дали бях кучка зла - о, да.
Злоба безкрайна насъбрах,
исках да си отмъстя -
даже жертвите си не подбрах.
Но какво пак се случи?!
Бог все ме спира, щом
накриво стъпна.
А къде беше Той, когато
любовта си напразно раздавах?
Днес Ми показва хората,
които ме обичат.
Лекуват ме те с нежност,
грижи и любов.
Предизвикаха в мен отново
най-доброто.
Накъде бях тръгнала? -
до нещо далеч от мен.
Хората обичат усмивката ми -
нали преди години към
това се стремях.
Бог е добро, Бог е любов.
Вярата е в мен, а
правилната посока е в нещата,
които се случват всеки ден.
На него уверено пристъпвах -
студенокръвно, страховито.
Това аз ли съм? - не се замислях.
Станах изрод, като многото навън.
Дали бях кучка зла - о, да.
Злоба безкрайна насъбрах,
исках да си отмъстя -
даже жертвите си не подбрах.
Но какво пак се случи?!
Бог все ме спира, щом
накриво стъпна.
А къде беше Той, когато
любовта си напразно раздавах?
Днес Ми показва хората,
които ме обичат.
Лекуват ме те с нежност,
грижи и любов.
Предизвикаха в мен отново
най-доброто.
Накъде бях тръгнала? -
до нещо далеч от мен.
Хората обичат усмивката ми -
нали преди години към
това се стремях.
Бог е добро, Бог е любов.
Вярата е в мен, а
правилната посока е в нещата,
които се случват всеки ден.
© София Русева All rights reserved.
