Право на ползване за вечни времена
(по Закона за местните данъци и такси)
Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали,
препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии.
Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата.
Подпрян на своята лопата, встрани почтително димеше с фас и потни длани циганинът.
Говореха си за покойника, докато прииждаха роднини –
децата, внуците и двамата далечни братовчеди, понесли старо одеяло.
Земята слушаше разсеяно, разчекнала уста в очакване на сигурния залък –
поредното изпружено, преджобено от старостта и твърдо като жезъл тяло.
Постлаха одеялото в тревата братовчедите, а циганинът хвърли фаса си,
прекръсти се и скочи право в гърлото на старото семейно жилище,
където трите евтини ковчега отдавна бяха само пръст и някакъв жълтакъв хаос,
но трябваше да се посместят някак мъртвите и да посрещнат новия роднина.
И заизважда циганининът пред отворената рана на очите
това, което бе предъвквала земята; това, което от телата бе останало.
А синовете стискаха жените за ръцете и се опитваха да не поглеждат
обувките на татко си… и другото, което се търкулна в одеялото.
Мъглата се препъна във гробовете и зимата отстъпи към високото.
Обувките запазени прежали циганинът. Виновно отстрани пристъпваше от крак на крак забравата
и литна сврака с топличко мънисто в човката. И беше кратко опелото.
На дъното при своя мъж се кротна примирено бабата.
Извика нещо приглушено откъм изхода – жена ли, вятър ли…
Пазачът сложи катинара, пусна кучето, отвърза тишината.
Потекоха деца и внуци към животеца обратно – утрешните жители
на общия парцел, закупен от далечния прадядо
за вечни времена
от общината.
© Пламен Сивов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Занемях!
-
"Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата.
.......
Мъглата се препъна във гробовете и зимата отстъпи към високото.
Обувките запазени прежали циганинът. Виновно отстрани пристъпваше от крак на крак забравата
и литна сврака с топличко мънисто в човката. И беше кратко опелото.
На дъното при своя мъж се кротна примирено бабата.
Извика нещо приглушено откъм изхода – жена ли, вятър ли…
Пазачът сложи катинара, пусна кучето, отвърза тишината."
Много харесвам този изказ - образно наситен, правдив, носещ някаква красота, независимо от темата на произведението и изключително въздействащ.
Почитания за това! -
Това трябва да се чете бавно и задълбочено.
-
Ужасяваща истина.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И сега отново намам...
С Валя Йотова...