Kristo (Христо Андонов)
390 76
13.06.2006 г., 11:51 ч.

Празен 

  Поезия
602 1 5
Празен

Обвиняват ме всички за всичко
Мислят, че мога да бъда само суров
Няма никой, който да ме обича
Няма нито капка любов

Провалих се да бъда влюбен
Провалих се да бъда жесток
Най-много мразя от всичко
Да бъда Бог

Гладен, жаден, опустял,
скапан, лъган, надозрял
Отхвърлен, мъчен, полудял
Празен, в себе си пропадам цял

Забравих името на това момиче
Забравих, колкото и да боли
но на пук на всичко сиво
Лицето и се връща и блести

Обвинявам се, че не мога
да се откъсна от това
Обвинявам себе си, че не искам
да загубя любовта

Скучен, презрян, заразен
Болен, необичан, мразен
Съкрушен, от мъка смазан
И вътре в себе си съм празен

Колкото и да се опитвам да бъда себе си поне
толкова пъти реалността ме поваля на колене
Колкото и да се загубя извън своя малък свят
толкова повече някой ми отвръща с своя хлад

Гладен, жаден, опустял,
скапан, лъган, надозрял
Отхвърлен, мъчен, полудял
Празен, в себе си пропадам цял

Скучен, презрян, заразен
Болен, необичан, мразен
Съкрушен, от мъка смазан
И вътре в себе си съм празен

© Христо Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??