Празен...
Да съществуваш,
ала ден след ден да избледняваш...
Да притежаваш,
ала да си беден по душа...
Да искаш да обичаш,
ала те е страх да го споделяш...
Не бива да отнемат любовта!...
Да вярваш,
но надеждата ти да привършва...
Да имаш нужда,
ала празнота от теб крещи...
Да си самотен
сред тълпата от любими хора...
Да осъзнаваш,
че отвътре целият кървиш...
...
Искаш щастие -
рисуваш го със мислите,
бленуваш го със чувствата,
докосваш го с сълзите си...
Мразиш болката -
разнищва всичко истинско
и стъпква те дори в съня!...
Дори и във съня...
...
Там търсиш истина...
Познаваш ли я?...
Заслужаваш ли я?...
Нямаш я...
Мечтаеш я...
Ала сама...
Винаги сама...
...
И всичко нищо е,
а липсващото - всичко...
Спомен болка е,
а бъдещето белег,
Нежигосан още
в кърпената ти износена душа...
Да, вярваш във усмивката,
ала дори и тя не вярва вече в тебе...
Фалшива е,
прикрива кухата в теб празнота...
...
А празнотата те изяжда...
Изяжда те!...
Съществуваш,
ала ден след ден бледнееш...
Отиваш си...
Празен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
