6.02.2008 г., 8:58

Празен хоризонт

690 0 2
Празен хоризонт
 Роман с отворен край

Кулиси скриват сцената

Минутите преди слънцето да започне
или приключи своята разходка по небето.
Изгрев или залез?

Медени житници. Гаргите и
петлите, смълчани, пият кафето си
в почивката преди поредното дежурство.

Начало без край и край без начало.
Дамоклевият меч на един ден от настоящето.

Жужат и пъплят минутите. Пчели
в сърцето и пеперуди в корема ти.

В очакване животът да започне...

Новите начала и старите финали сплитат
мартеницата на настоящето. Възелът
се стяга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста философия има в този стих... Възелът се стяга...
  • Различно, хубаво.
    Поздравления! Хареса ми картината ти и усещането, което витае в нея.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...