Празен хоризонт

6.02.2008 г., 8:58 ч.

Поезия » Бели стихове

463 0 2

Празен хоризонт
Роман с отворен край

Кулиси скриват сцената

Минутите преди слънцето да започне
или приключи своята разходка по небето.
Изгрев или залез?

Медени житници. Гаргите и
петлите, смълчани, пият кафето си
в почивката преди поредното дежурство.

Начало без край и край без начало.
Дамоклевият меч на един ден от настоящето.

Жужат и пъплят минутите. Пчели
в сърцето и пеперуди в корема ти.

В очакване животът да започне...

Новите начала и старите финали сплитат
мартеницата на настоящето. Възелът
се стяга.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ria (Гергана Иванова)

2008-04-11T08:11:52+03:00

Доста философия има в този стих... Възелът се стяга...
dodic (Деян Димитров)

2008-02-06T11:23:48+02:00

Различно, хубаво.
Поздравления! Хареса ми картината ти и усещането, което витае в нея.