6 feb 2008, 8:58

Празен хоризонт

693 0 2
Празен хоризонт
 Роман с отворен край

Кулиси скриват сцената

Минутите преди слънцето да започне
или приключи своята разходка по небето.
Изгрев или залез?

Медени житници. Гаргите и
петлите, смълчани, пият кафето си
в почивката преди поредното дежурство.

Начало без край и край без начало.
Дамоклевият меч на един ден от настоящето.

Жужат и пъплят минутите. Пчели
в сърцето и пеперуди в корема ти.

В очакване животът да започне...

Новите начала и старите финали сплитат
мартеницата на настоящето. Възелът
се стяга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста философия има в този стих... Възелът се стяга...
  • Различно, хубаво.
    Поздравления! Хареса ми картината ти и усещането, което витае в нея.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...