6 feb 2008, 8:58

Празен хоризонт

696 0 2
Празен хоризонт
 Роман с отворен край

Кулиси скриват сцената

Минутите преди слънцето да започне
или приключи своята разходка по небето.
Изгрев или залез?

Медени житници. Гаргите и
петлите, смълчани, пият кафето си
в почивката преди поредното дежурство.

Начало без край и край без начало.
Дамоклевият меч на един ден от настоящето.

Жужат и пъплят минутите. Пчели
в сърцето и пеперуди в корема ти.

В очакване животът да започне...

Новите начала и старите финали сплитат
мартеницата на настоящето. Възелът
се стяга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста философия има в този стих... Възелът се стяга...
  • Различно, хубаво.
    Поздравления! Хареса ми картината ти и усещането, което витае в нея.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...