Празна стомна
Под сенките на жадните дървета
заспала е мома със празна стомна.
Под синята жарава на небето
се стичал пек и лутал се бездомен!
И всяка птица тихо чуруликала
с разперени, немОщни ветрила!
Момата никой момък не извикал,
а спуснала се пъклено нощта!
И въглените живи, на звездите,
проболи й сърцето на мига!
Момата си отворила очите,
а в стомната - ни капчица вода!
Безшумен вятър топло я полазил,
тревите се превили от тъга...
През девет суши, болките прегазил,
явил се чуден момък на мига.
Покрил я с наметало от пелини,
целунал й косите от коприва...
Под шепота на тази пелерина,
най-жадно от момата се напивал!
А слънцето зачакало да блесне
и щом се зазлатило към небето,
ни момък, ни водица, в стомна, пресна,
а само наметало сиво, вехто...
заспала е мома със празна стомна.
Под синята жарава на небето
се стичал пек и лутал се бездомен!
И всяка птица тихо чуруликала
с разперени, немОщни ветрила!
Момата никой момък не извикал,
а спуснала се пъклено нощта!
И въглените живи, на звездите,
проболи й сърцето на мига!
Момата си отворила очите,
а в стомната - ни капчица вода!
Безшумен вятър топло я полазил,
тревите се превили от тъга...
През девет суши, болките прегазил,
явил се чуден момък на мига.
Покрил я с наметало от пелини,
целунал й косите от коприва...
Под шепота на тази пелерина,
най-жадно от момата се напивал!
А слънцето зачакало да блесне
и щом се зазлатило към небето,
ни момък, ни водица, в стомна, пресна,
а само наметало сиво, вехто...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
