Jun 25, 2007, 9:31 AM
Празна стомна
Под сенките на жадните дървета
заспала е мома със празна стомна.
Под синята жарава на небето
се стичал пек и лутал се бездомен!
И всяка птица тихо чуруликала
с разперени, немОщни ветрила!
Момата никой момък не извикал,
а спуснала се пъклено нощта!
И въглените живи, на звездите,
проболи й сърцето на мига!
Момата си отворила очите,
а в стомната - ни капчица вода!
Безшумен вятър топло я полазил,
тревите се превили от тъга...
През девет суши, болките прегазил,
явил се чуден момък на мига.
Покрил я с наметало от пелини,
целунал й косите от коприва...
Под шепота на тази пелерина,
най-жадно от момата се напивал!
А слънцето зачакало да блесне
и щом се зазлатило към небето,
ни момък, ни водица, в стомна, пресна,
а само наметало сиво, вехто...
заспала е мома със празна стомна.
Под синята жарава на небето
се стичал пек и лутал се бездомен!
И всяка птица тихо чуруликала
с разперени, немОщни ветрила!
Момата никой момък не извикал,
а спуснала се пъклено нощта!
И въглените живи, на звездите,
проболи й сърцето на мига!
Момата си отворила очите,
а в стомната - ни капчица вода!
Безшумен вятър топло я полазил,
тревите се превили от тъга...
През девет суши, болките прегазил,
явил се чуден момък на мига.
Покрил я с наметало от пелини,
целунал й косите от коприва...
Под шепота на тази пелерина,
най-жадно от момата се напивал!
А слънцето зачакало да блесне
и щом се зазлатило към небето,
ни момък, ни водица, в стомна, пресна,
а само наметало сиво, вехто...
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сега му трябва и мелодия!
Прекрасно! -
като приказна легенда!
Красиво и грабващо! -
Страхотен стих!!! Поздрави, Катя!!!
-
Приказно!
Браво, Кате!
Поезията ти ми е много близка до сърцето!
-
Магията на думите ти покорява!
Сякаш бях там...!
Браво! -
Много красива притча!Вълшебница си ти!
-
Приказница си ти, Катя! Благодаря ти
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
( а как си приличаме самооо! Сетих се за един мой стих, който разказва същото
по различен начин... Може тия дни да го пусна, ако....сега ми харесва, щото като мине време, и го прочета отново, това, което съм писала миналата година или преди две години...недай си Боже!... все ми се струва, че пиша само простотии)
извинявай за отклонението.
радвам ти се!!!!!!!!*
МНоооого!