Умът ми е скитник в пустинни земи -
пустини на радост и болка и страх.
Умът ми е крепост на смели лъжи,
прегърнали тайно тихия грях.
Умът ми е бездна в небе без звезди,
поглъща света без пощада.
Умът ми почтено в строй се реди,
потеглил със песен към ада.
Умът ми заспива, дори не крещи,
сънува измислени хора.
Умът ми тъгува и вечно мълчи,
застинал в прозрачна умора.