9.04.2010 г., 10:11

Празната глава

1.1K 0 6

Умът ми е скитник в пустинни земи -

пустини на радост и болка и страх.

Умът ми е крепост на смели лъжи,

прегърнали тайно тихия грях.

 

Умът ми е бездна в небе без звезди,

поглъща света без пощада.

Умът ми почтено в строй се  реди,

потеглил със песен към ада.

 

Умът ми заспива, дори не крещи,

сънува измислени хора.

Умът ми тъгува и вечно мълчи,

застинал в прозрачна умора.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безделник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....