9.04.2010 г., 10:11

Празната глава

1K 0 6

Умът ми е скитник в пустинни земи -

пустини на радост и болка и страх.

Умът ми е крепост на смели лъжи,

прегърнали тайно тихия грях.

 

Умът ми е бездна в небе без звезди,

поглъща света без пощада.

Умът ми почтено в строй се  реди,

потеглил със песен към ада.

 

Умът ми заспива, дори не крещи,

сънува измислени хора.

Умът ми тъгува и вечно мълчи,

застинал в прозрачна умора.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безделник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...