Умът ми е скитник в пустинни земи -
пустини на радост и болка и страх.
Умът ми е крепост на смели лъжи,
прегърнали тайно тихия грях.
Умът ми е бездна в небе без звезди,
поглъща света без пощада.
Умът ми почтено в строй се реди,
потеглил със песен към ада.
Умът ми заспива, дори не крещи,
сънува измислени хора.
Умът ми тъгува и вечно мълчи,
застинал в прозрачна умора.
© Безделник All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
