Apr 9, 2010, 10:11 AM

Празната глава

  Poetry » Other
1.1K 0 6

Умът ми е скитник в пустинни земи -

пустини на радост и болка и страх.

Умът ми е крепост на смели лъжи,

прегърнали тайно тихия грях.

 

Умът ми е бездна в небе без звезди,

поглъща света без пощада.

Умът ми почтено в строй се  реди,

потеглил със песен към ада.

 

Умът ми заспива, дори не крещи,

сънува измислени хора.

Умът ми тъгува и вечно мълчи,

застинал в прозрачна умора.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Безделник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...