vran_gran (Константин)
20 20
13.01.2005 г., 23:43 ч.

Празната къща 

  Поезия
1170 0 5
 Плъсти се умора във въздуха клисав,
 горчи ми дървото, пръстта ми горчи;
 вратите са книги, но кой ги разлиства  
 да види как времето в плесен мълчи ?

 Отворен е дворът за странния случай,
 но няма крилата му там да се спрат.
 Заключен пресъхва вълшебният ручей
 под плътната шума в обраслия път.

 Стрехите се кичат с надгробната слава
 и слепи прозорци се блещят към теб;
 животът на вещите - знак за човек ? -
 подобно на вечно устройство - остава.

 Завръщане няма и дните са мъртви
 сред вестници вехти в порутен навес.
 Забрава и тление - вечната вест -
 в битийното свлачище смисъла къртят.

© Константин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красив е!! Бих го нарекла велик, всичко си е точно на мястото. Пиша ти най-искрено и безпристрастно 6!
  • Сърдечни благодарности.
  • Страхотен стих!
  • Прочетох всичките ти неща. Пишеш силно, красиво, вълнуващо и вече си достигнал до много прозрения. И този стих ми хареса. Много!
  • Прочетох го няколко пъти, а незнам какво да кажа... казал си всичко.
    Хубаво е!
Предложения
: ??:??