Празната къща
Плъсти се умора във въздуха клисав,
горчи ми дървото, пръстта ми горчи;
вратите са книги, но кой ги разлиства
да види как времето в плесен мълчи ?
Отворен е дворът за странния случай,
но няма крилата му там да се спрат.
Заключен пресъхва вълшебният ручей
под плътната шума в обраслия път.
Стрехите се кичат с надгробната слава
и слепи прозорци се блещят към теб;
животът на вещите - знак за човек ? -
подобно на вечно устройство - остава.
Завръщане няма и дните са мъртви
сред вестници вехти в порутен навес.
Забрава и тление - вечната вест -
в битийното свлачище смисъла къртят.
горчи ми дървото, пръстта ми горчи;
вратите са книги, но кой ги разлиства
да види как времето в плесен мълчи ?
Отворен е дворът за странния случай,
но няма крилата му там да се спрат.
Заключен пресъхва вълшебният ручей
под плътната шума в обраслия път.
Стрехите се кичат с надгробната слава
и слепи прозорци се блещят към теб;
животът на вещите - знак за човек ? -
подобно на вечно устройство - остава.
Завръщане няма и дните са мъртви
сред вестници вехти в порутен навес.
Забрава и тление - вечната вест -
в битийното свлачище смисъла къртят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Всички права запазени
