vran_gran

20 резултата

Richard Middleton, AUTUMNAL

Richard Middleton (1889-1911)
AUTUMNAL
Across the scented gardens of my dreams
Where roses grew, Time passes like a thief,
Among my trees his siver sickle gleams, ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Преводи
2.2K 2

THE END - by Lionel Johnson

Lionel Johnson (1867 - 1902)
THE END КРАЯТ
I gave you more than love: many times more: Аз повече от обич ти дарих:
I gave mine honour into your fair keeping. честта си дадох в съвестна съхрана.
You lost mine honour: wherefore now restore И да възвърна как (честта затри!) ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Преводи
2.2K

Устрем

Към упокойните черти
(и сякаш ти си Тук!)
на Твоята измамна плътност:
досъщ самоубиец
подир обичната си Участ ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.3K 1

Нощна разходка

Наблизо живее другото време.
Вълшебството вече е навик
и ние вървим - лунатици -
в канелена свойска тъма:
доникъде и обратно. ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.4K

КЪМ

Смразен от белотата непосилна
в безизходно вълшебно настояще,
залитам в кръгозорите менящи се
и рея се в самотно изобилие.
Безброят светове несподелени ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.3K 2

ЧЕРЕН ПОЛЕТ

Нощта, крила от мракове ме носят.
Искри кръгът й - черно огледало,
там в полет зъл лицето ми се зърва
в страха от своя устрем смъртоносен.
Сърце световно бие на умряло, ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.4K

* * *

Заспал на мъртвите съня,
светът отсъства от света,
светът светува само в мене.
В безумството, че аз съм аз,
тежи непоносимо бреме - ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.2K

Да се загубим

Дали ще се загубим заедно отново
и пак ще се преплитат копнение и страх -
етерни листа вдън кладенеца на ума ми ?
Всичко е едно сега,
което сбъдва само пропаста ми, ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.4K 2

Като крадец...

Като крадец на слънчеви жълтици,
които през стъклото прелъстяват,
най-лудият от всички алхимици,
размесваш себе си в дима
на празника на маските тъдява, ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.8K

Опит за памет

Бе сън за красота безвременно далечна,
разтворен или влян в съзнание за вечност.
В гротескния пейзаж не спомени остави,
а тънките черти на своите представи.
Старинни красоти - изящества зловещи - ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.4K

Празната къща

Плъсти се умора във въздуха клисав,
горчи ми дървото, пръстта ми горчи;
вратите са книги, но кой ги разлиства
да види как времето в плесен мълчи ?
Отворен е дворът за странния случай, ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.6K 5

Сласт...

Сласт багрена и снежна,
разлъка всепосочна,
във тяло на смъртта
ти тялото ми вграждаш,
разпнато от простора. ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.5K

* * *

Не отминава нищо, нищо не пристига.
Застинала в зловеща постоянност,
душата ми е сивият гранит на вечността,
душата ми - кръгът порочен на всемира.
Не отминава нищо, нищо не пристига. ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.2K 4

Сега, когато не сме

Животописът вече значи смъртослов.
Ужасно е да се разкажеш.
Защото никога не сме се случвали,
защото не живеем сребърната нишка.
И този дух, за който казват, че ни свързва, ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.8K 4

ОТТАТЪК

Лица, стени, мъгли, листа -
световна мъртвина.
Зад хвърлея на погледа
засяда
горчивото зърно на същината: ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.7K 1 4

Вселената е мъртва

В надсмъртен пристъп на умора предрожденна
връхлита ме отново мракът на пророка
и в свойта бясна черножлъчна изнемога
ще смъкна булото на жалката вселена:
в свестта ми черна - черна пропаст. ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.3K

През долината на сенките

Като бледа игра на ума
днес душата ти плът отшумява
в плетеницата мъртви представи,
от които сглобяват света.
Безразвойната басня за Днес ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.6K 1

ОТСЪСТВИЕ

Нарисувах врата
и отворих вратата,
и погледнах оттатък,
но ме нямаше там.
Преобърнах света ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.5K 1

СМЪРТ

Вървя към залеза. Зад сенките си ти.
В стени невидими диханието спира.
И аз през черните лъчи ще те прозирам:
пронизващата всички пустоти.
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.4K

Като Вечерница

Не ни остава никакво къде:
скритото поле ни мами.
Обръщам се към теб -
посърнал стрък трева,
а ти си вече книжно слънце ...
vran_gran (Константин)
vran_gran
Поезия
1.3K