Jan 13, 2005, 11:43 PM

Празната къща 

  Poetry
1421 0 5
Плъсти се умора във въздуха клисав,
горчи ми дървото, пръстта ми горчи;
вратите са книги, но кой ги разлиства
да види как времето в плесен мълчи ?
Отворен е дворът за странния случай,
но няма крилата му там да се спрат.
Заключен пресъхва вълшебният ручей
под плътната шума в обраслия път.
Стрехите се кичат с надгробната слава
и слепи прозорци се блещят към теб;
животът на вещите - знак за човек ? -
подобно на вечно устройство - остава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин All rights reserved.

Random works
: ??:??