Празни Думи
Прости ми, че не вярвам, празни думи -
десетки пъти чувах да изричаш!
И те копаха пропаст помежду ни,
която днес не можеш да отричаш,
която ти е непреодолима.
Защо допусна тази отчужденост?!
Защо принуди ме да си замина -
с душа обвита в черна угнетеност?!
Защо? Кажи защо?! Какво ти сторих,
освен да те обичам необятно?!
Сърцето си за теб докрай отворих,
а ти ме наранява многократно.
И ако искаш, днес се закълни -
как важна съм за теб и ме обичаш!
Поредни празни думи са, уви...
и края ни не бива да отричаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
