---
Прегръщаш ме — на седмицата в дъното,
след делнични тълпи, след тежки мисли.
През клони пляскат две тополи сънени,
на лунната им сцена с теб на "бис" сме.
Добре ми е така — в нощта охолна
телата си споделят всички тайни.
Искрящи в пълноводна меланхолия,
очите са в прогресия безкрайна...
Под пръстите ти — кичури и плитки
лениво пренебрегват пак простора
(видя ли, че когато не разпитваш, ...